За съжаление отдавна няма училище в село Мало Бучино. Това се дължи на ред причини като основно са демографски и икономически. Имало е момент, в който жителите на селото са направили своя нормален и естествен житейски избор и са започнали да работят в големия град, който дава повече възможности и логично, не можейки да запълнят празнината от образование за техните деца са ги записвали да учат в София. Нормален процес, който не е отминал десетки населени места по света.
За съжалението образованието и просветата не са приоритет само на училището. Просветни фунции във времето са изпълнявали манастирите (религиозните институции), читалищата и по-късно държавата, която е поела финансирането на горните институции. Всичко това е възможно да се случва обаче само и единствено при желание на обекта на образованието. Или казано накратко:
“Ако не искаш да учиш, никой няма да ти го налее в главата, та ако ще да си купиш и десет дипломи.”
За всички Малобучинци и не само, които споделят принципа “Напред науката е слънце!” и поемат по тежкия път на образованието, желаем попътен вятър, получаването на много познания и достигането на големи висоти в образованието и науката!
За да дам личен пример и се влея в армията на можещите и знещите се записах да следвам във встъпителния клас на един полпулярен университет в София. Надявам се ще успея да взема успешно изпита след този клас, който ще е на 31 октомври 2020 г. и ще продължа нататък редовно.
Е, изпълнявам за втори път в живота си една своя детска мечта и обещание към моя син, който се разсмя на анонса ми, с когото през 2008 г. се снимахме заедно при неговото завършване на университет и обявяването на моето желание. Присъстваше и съпругата ми, която остана сериозна, понеже ме познава и винаги ме подкрепя, и е до мен във всички мои начинания.
Попътен вятър на всички ученици и студенти!
Gaudeamus Igitur!
