Народната мъдрост гласи “Всяко чудо за три дни”. Така стана и с навалелия сняг в събота срещу неделя в цялата страна. Общо взето на третия ден се стопи почти навсякъде по ниските части. Стопи се и в Мало Бучино. Страстите утихнаха и селските информационни канали се поуспокоиха след като улиците станаха проходими. Всъщност май не само в Мало Бучино, но и в цялата страна имаше много вайкане и очакване някой да дойде и да ни изчисти снега. Най-общо казано имаше много вайкане и малко хора с лопати. За съжаление това е симптом продукт на обществото, а не резултат от снеговалежа. Готов съм да се обзаложа, че лесно могат да бъдат преброените дето се вайкат из социалните мрежи за разлика от тези, които взеха лопатите и се хванаха да решават въпроса със снега. Те оставиха скромна следа, която последвалия дъжд изтри. Така е и с боклука, който ни залива отвсякъде. За него имаше бясна полемика в селските мрежи кой е виновен да го има. Даже предишната селска власт постави камера за да бори проблема. Е, пребори ли го?!
Проблемите, които касаят всички жители на нашата “микродържава” село Мало Бучино могат да се решават само с последователните действия на всички или поне голямата част от всички. На преден план трябва да излезе какво можем да направим за да нямаме проблеми, ние поотделно като граждани и след това как да го направим заедно. Всъщност въпросът е: Колко време е склонна персоната да жертва за нещо, което е извън собствения ѝ двор, но тя го ползва всекидневно?!
Видяхме в селските инфо канали как новия кмет Етугов призова да добавим малко средства към тези, които той е готов да даде за почистване на участък от пътя. Нямам идея колко се отзоваха, но мога да си представя. Всъщност ще се радвам да ако той сподели скромен опит. Все пак той се обади на градска мобилност за падналата електронна табела на обръщалото на автобуса и днес разбирам отново от него, че някой е дошъл и тя е обезопасена и ще бъде възстановена. Друга тема е дали снегът я е бутнал…
Другото, което е характерно за “масовото съзнание” е късата памет. Имаше коментари за паднали в канавките коли. Да канавки има, защото без тях няма да има път. Видими светлоотразяващи ограничители няма, защото никой не счита, че го касае него докато той не падне в канавката в тъмната част на деня. Ако чакаме някоя власт, общинска, селска или друга да ни събере едни пари за да ги инвестира в светлоотразителни табели за да ни направи безопасност по улицата ще се въргаляме в канавките до безкрай. Ами да го направим! То така или иначе ще стане през данъците. Приемете го към малък жест към вас и близките ви.
Та само да ви напомня. Когато не поддържаме например канавките ще разрушим пътя, но преди това вероятно те ще прелеят и ще наводним някой (и по тази тема имах разговор във вторник). Като разрушим пътя ще има мрънкане отвсякъде…но ще онеме много мноооого повече време да го възстановим.
“Ако не ви харесва това, което получавате, променете това, което давате.” Карлос Кастанеда
Прояви Инициатива!