Минах покрай селското кметство и видях ненужните ученически чинове под поизбелелите вяло увиснали флагове на България и Европейския съюз, нахвърляни покрай проскубаната тревна площ и порутената пътека и ми ми стана някак си тъжно.
Някяк нахлуха спомени за детската градина и после началното училище, пълно с деца и красиви тържества, където учих до втори клас. Училище, което се намираше в едно друго крайстолично село, сега квартал на София. Спомени за основното училище. Спомени за гимназията. Спомени за студентските години на банките в Техническия университет. Спомени за читалището с библиотека, което беше притегателен културен център на квартала със салона, кръжоците, вокалната група, библиотеката, драматичния състав и т.н.
Но съм сигурен, в с.Мало Бучино ще има пак детска градина, училище, читалище и т.н. както има вече проходими улици, транспорт, магазин, оптична Интернет връзка със света, селски информационни медии и т.н. Ще има не защото местната власт е решила, а защото животът го иска.
А щом животът го иска ще се случи непременно!
Въпрос на време.
А ми е тъжно, защото не разполагам с много време да чакам обещаното “Ще…” от…
Е, поне да си спомним какво е имало в село Мало Бучино…пък и да запазим този спомен за бъдещето.
Детска градина. Сградата на втори план е била и училище.
Имало е читалище с библиотека и някои твърдят даже роял (вероятно пиано?!). Помещавало се е в сградата на кметството, а после в “Здравния пункт-партиен клуб-Механа(според надписа)-сега Кафе-Клуб-Магазин (според това, което пише на касовите бележки, които ти дават като си купиш хранителни стоки)”
Това е според един протокол на Читалищното настоятелство, който наскоро видях в оригинал и беше доста по-опърпан от датата, на която ние се сдобихме с копието, което публикуваме. Жалко, че нямаме достъп до него за да го цифровизираме и да го запазим във времето. Ще ни извините за качеството на копието.
Ще има! Въпрос на време.
Към днешна дата има само “спомени от бъдещето“.*
*заглавие на книга написана от Ерих фон Деникен
Прояви Инициатива!
