Хубавите работи стават бавно или от бавните неща ти става хубаво?..

Хубавите работи стават бавно или от бавните неща ти става хубаво?..
09.12.2018 Ljubomir Ljubenov

Чудех се как да категоризирам публикацията. Избрах “История на селото”. Предполагам ще стане ясно защо.

Нов съм в зоната. Пладнище. От пролетта на 2017. От тогава кубици вода, кал, намерения, желания и надежди се стекоха. Сняг натрупа, затрупа, стопи се и пак на предишното изречение. Както по пътя, така и в главата ми. Имаше роман на Кинг – “Мъртвата зона”. Сетих се за него…

Дълги години не бях идвал в бучинския край. В имота също – семейни работи. Но ето – събуждане на друго място.

Къщата е наследствена. Дарена от майка ми и баща ми на брат ми и мен. След събитието с даряването, взех решение и след коментар с близко семейство, решихме да се пробудим в мъртвата (до сега за мен зона). Домъкнахме кой каквито таланти има и малко по-малко започнах(ме) да живеем. Работим и разбира се, когато е възможно се забавляваме и отдаваме на страсти, пороци и други неотложни задачи.

Интегрирането върви бавно и на моменти не ми е ясен механизма. Времената са трудни за всички и вече съм убеден, че това влияе зле на взаимоотношенията с останалите човеци. Особено непознатите. Типично за мен, се доверих при направата на плоча пред входа на имота, защото планината се вливаше в мазата. Сега не се влива там, но се влива в новооткрити за мен емоционални канали.

Винаги съм мислил, че лесно общувам с хората около мен. Пожелавам си го да се случи и на това ново място на живот.

Имам грях със закъсняването на публикуване на снимки и няколко клипчета от протеста/блокада. Бях обещал на моя чудесен блогов Домакин. Ще ги намерите в края на тази публикация. Те са вече с историческа, а не с репортажна стойност. Може би точно за това искам лично да си взема поука. Не само със закъсняването ами и с естеството на протеста. Персонално не ми хареса. Не мисля, че начина да постигнеш добро (макар и справедливо) за себе си е като вредиш на другите. В случая хорицата, които се опитват да се приберат в домовете си.

Не обещавам да съм буден инициатор, пропангандатор или да подемам разни инициативи. Може би. Ще си покаже.

Обещавам обаче да съм добър и вежлив съсед, дори и тогава, когато не си заслужава. Бих помогнал с желание за разни интересни каузи. Може пък да тръгне метеото през уеб и във фрейм… 😉

Ще се радвам да оставим красива история в живописната бучинска зона, за да може от бавните неща да продължава да ни става хубаво!

Поздрав,
Любе

1 коментар

  1. Караджов 4 години преди

    Добронамереността е винаги добре дошла с това село. Ако всеки тръгне с позитивна енергия към мястото, на което се е остановил – то, същото ще му се отблагодари. Има много други добри и вежливи хора тук, има и малко диви и първични но това част от естетиката. Едно добро води до друго. Кураж.

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.