Хубавите работи стават бавно или от бавните неща ти става хубаво?..

Чудех се как да категоризирам публикацията. Избрах “История на селото”. Предполагам ще стане ясно защо.

Нов съм в зоната. Пладнище. От пролетта на 2017. От тогава кубици вода, кал, намерения, желания и надежди се стекоха. Сняг натрупа, затрупа, стопи се и пак на предишното изречение. Както по пътя, така и в главата ми. Имаше роман на Кинг – “Мъртвата зона”. Сетих се за него…

Дълги години не бях идвал в бучинския край. В имота също – семейни работи. Но ето – събуждане на друго място.

Къщата е наследствена. Дарена от майка ми и баща ми на брат ми и мен. След събитието с даряването, взех решение и след коментар с близко семейство, решихме да се пробудим в мъртвата (до сега за мен зона). Домъкнахме кой каквито таланти има и малко по-малко започнах(ме) да живеем. Работим и разбира се, когато е възможно се забавляваме и отдаваме на страсти, пороци и други неотложни задачи.

Интегрирането върви бавно и на моменти не ми е ясен механизма. Времената са трудни за всички и вече съм убеден, че това влияе зле на взаимоотношенията с останалите човеци. Особено непознатите. Типично за мен, се доверих при направата на плоча пред входа на имота, защото планината се вливаше в мазата. Сега не се влива там, но се влива в новооткрити за мен емоционални канали.

Винаги съм мислил, че лесно общувам с хората около мен. Пожелавам си го да се случи и на това ново място на живот.

Имам грях със закъсняването на публикуване на снимки и няколко клипчета от протеста/блокада. Бях обещал на моя чудесен блогов Домакин. Ще ги намерите в края на тази публикация. Те са вече с историческа, а не с репортажна стойност. Може би точно за това искам лично да си взема поука. Не само със закъсняването ами и с естеството на протеста. Персонално не ми хареса. Не мисля, че начина да постигнеш добро (макар и справедливо) за себе си е като вредиш на другите. В случая хорицата, които се опитват да се приберат в домовете си.

Не обещавам да съм буден инициатор, пропангандатор или да подемам разни инициативи. Може би. Ще си покаже.

Обещавам обаче да съм добър и вежлив съсед, дори и тогава, когато не си заслужава. Бих помогнал с желание за разни интересни каузи. Може пък да тръгне метеото през уеб и във фрейм… 😉

Ще се радвам да оставим красива история в живописната бучинска зона, за да може от бавните неща да продължава да ни става хубаво!

Поздрав,
Любе