На 3 февруари 2019 г. от 11:00 часа по личната покана на Кмет И.Николова се проведе селско събрание. Бяха поканени всички живущи. Темата ми беше леко неясна защото беше анонсиранa в смисъл като: “Да направим списък с проблемите които има населението и да видим как да ги решим.” Или нещо такова.
Трябва да отбележа, че за първи път се събират толкова много хора (по присъствения списък и по наша информация се записаха към 65 човека). Това е много похвално! Ще спечеля бас! Както се изказа жител на нашето населено място, той е предполагал, че ще трябват 10 (десет) години за да се появят толкова хора на събрание и чак не му се вярваше, че това се случва. В залата нямаше място от хора и аз практически бях в коридора през цялото време.
Трябва да отбележим и сериозната подготовка от страна на кмет Николова, която не пожали време и усилия и звънеше лично по мобилния си телефона до последната минута преди селското събрание, на “важни” за нея жители с цел да ги прикани да присъстват. Комплименти! Така трябва! Наистина е важно хората да присъстват и да разберат за какво става дума и да участват в решаването на проблемите. За щастие те имаха мобилни телефони или както казва Д.Костова “Супер сте напред с технологиите и комуникирането /браво!/”. Оказахме се не единствени и прави, че това е модерно средство. Адмирации за Д.Костова и Кмет Николова!
Какво разбрах от селското събрание макар, че бях почти в коридора и трудно се чуваше:
- че пак хората ще бъдат информирани по утвърдения и удобен начин “от ухо на ухо”, щото са възрастни и нямат интернет (Ами напишете текст и го отпечатайте в колкото си жеалете екземпляри и го сложете в магазина, Уважаеми Организатори, та всеки да може да си го вземе и да си го прочете!И да си го запази, че то написаното остава.)
- че може да се движи въпросът с корекция на коритото на реката ама трябва да се напишат някакви 70-80 писма за да започне процедурата (възвратната форма сами да се напишат силно ме впечатли) и не посмях да изчисля за колко време ще се напишат (аз мисля, че ще се справя за около един ден с раздаването)
- че има проблеми някъде си с водопровода ама не се знае къде минава и както измърмори един жител до мен “то има кадастър и фирми дето това им е работата”
- че трябва … ама …няма как и е много трудно… , което и ние си го знаем
- че има някаква нова вилна зона ама още не я знаем коя е, с какъв обхват (че, кой да я знае, аз ли?) и т.н.
- разбрах, че в.з.”Манилов дол” е пак към СО район “Овча купел” – Добре дошли! Ще се радваме да се включите към Съмишлениците!
- ЧЕ Е ПО-ЛЕСНО ДА ИЗБРОИМ КАКВО Е НАРЕД В СЕЛОТО И ЗОНИТЕ (това може само аз да съм го разбрал ама не вярвам)
- и т.н. и т.н. около 2.5 часа и после някак постепенно хората се разотидоха
Не критикувам, а се опитвам да помогна!
Едно от хубавите неща на това събрание беше тоталната липса на заклеймяващи изказвания от типа на “ние от селото и вие от вилните зони”. Комплименти за железния инструктаж!
Полека-лека хората започват да разбират, че ако ти се възпали апендисита и ти се налага спешна операция ще се обърнеш към проф. Миланов щото той знае как и може, ако че, той видиш ли обитава вила във вилна зона “Пладнище”. Ако искаш да правиш танцова група ще вземеш някой защото знае как и може, нищо, че живее в селото. Ако водата в реката е кофти ще питаш проф.д-р М.Георгиев да направи химически анализ и да разбере проблема, защото той знае как и може, въпреки, че има къща във вилна зона “Пладнище” и т.н., абе хора с “know how”…
Е, ще мине време и всички ще разберат…
Доволни сме много все пак! Ако не всички то поне аз. 🙂
Атанас Тасев
4.02.2019 г.
P.S. Помолих няколко човека да ми дадат тяхната “версия” на това, какво са разбрали от събранието. Вече имам едно писмо и си запазвам правото да го публикувам! Напишете ми и Вие какво сте разбрали, моля! atanas@malobuchino.org