В началото на 20-ти век, село Мало Бучино е глухо и отдалечено по тогаващните стандарти от столицата село, което е част от така наречения “млечен пояс” около града. Множество търговци на мляко обикалят с каруци двуколки селата около столицата и изкупуват мляко от местните селяни. На техните призиви “Изкупувам млякооо!” се отзовават стопаните, които искат да припечелят малко пари и да реализират продукцията си. По подобен начин се търгува всичко – животински кожи, сечива, животни, стоки за бита и т.н.
По това време селото е малко с преобладаващи схлупени къщи от глина, няма ток, течаща вода и канализация. Последната и в началото на 21-ви век, я няма официално, но това е друга тема.
Улиците и пътищата са ненастлани, кални и трудно проходими особено през зимните месеци.
Всички тези трудности не отказват упоритите, трудолюбивите и предприемчиви Малобучинци да живеят в селото и да се хранят от земята и планината Люлин.
Снимката ни бе предоставена от Методи Боянов. От него знаем, че в каруцата седи Боян Христов, а до него е сестра му Цветана. Нямаме информация за другата жена в двуколката, както и за хората на втори план. По това време Боян Христов и неговия чичо Милан Евтимов са имали магазини в Банкя и в София на ул.Граф Игнатиев, където продават млечни продукти. Снимката е направена 1923 или 1924 година. Още една любопитна подробност в този кадър е мястото в Мало Бучино. Това към днешна дата е ул.”Филип Костов” №19.
Ще се радваме ако някой знае кои са другите хора на кадъра, да ни напише или да се обади.
