Преди около три седмици ми беше на гости наш съсед, който от скоро решил да се премести да живее в Мало Бучино. Млад, интелигентен образован оптимист пък и програмист. Дойде да се видим, да поговорим и да пием по чаша вино.
Сменяхме темите на рзговора една след друга докато неусетно и съвсем естествено започнахме да говорим за цивилизационния избор на хората в света и естествено в частност село Мало Бучино. Коментирахме различни аспекти от средата на живот, която обитаваме, как да я променим за да стане по-добра, от къде да започнем, кой да започне и все такива неща като за на маса и прекрасно българско червено винце от района на Мелник.
Моята теза беше, че трябва да започнем от боклука. Заспорихме. Аз му обещах да напиша няколко статии по темата и да я предложа на всички за коментар. Не ми остава много време за писане, но все пак тази поредица назрява дълго време в главата ми и спазвам обещанието си към него.
Машинен инжинер съм по образование със специалност “Подемни и строителни машини” и като такъв най-вероятно ще вкарам инжинерен елемент в гледната си точка, но считам темата за много важна и се надявам да бъде интересна на всички.
И така. За да конструирате един асансьор се нуждаете да започнете от някакви изходни данни. Например каква е неговта площ. Според площта определяте броя на лицата които могат да застанат един до друг без да се блъскат за да пътуват комфортно. Като разберете колко лица могат да се качат в кабината знаете какво тегло трябва да издига машината, което изчислявате по средното тегло на всеки пътуващ и за да се подсигурите го умножавате по един коефициент на сигурност.
Сега взимаме нашия мини свят (асансьор) наречен село Мало Бучино и за да започнем да смятаме поглеждам в данните на ГРАО (“Гражданска регистрация и административно обслужване”) за това колко човека живеят в този асансьор, извинете село Мало Бучино.
Там пише да кажем 750 лица (ще ме извините ако данните не са съвсем точни, но се опитвам да покажа принципите т.е. как се прави или “know-how” както е модерно в наши дни).
После поглеждам статистическите данни, за количеството твърд боклук което произвежда едно средно българско лице. Данните могат да се потърсят от РИОСВ (“Регионална инспекция по околна среда и водите”).
Умножавам броя лица по ГРАО с количеството боклук по РИОСВ и получвам число боклук на лице. За да съм сигурен, че съдовете ще ми стигнат полученото число го умножавам по коефициента на сигурност (колегите го наричат “коефициент на идиото устойчивост”) да кажем по две и получавам определен брой кофи, които ще са ми нужни за ден.
Обаждам се на общината и настоявам от БКС (“Битово и комунално стопанство”) да поставят изчисления от мен брой кофи. Поставят!
Кофите обаче преливат от боклук! Започвам да мисля (говоря за себе си) напрегнато!
Концентрирам се в следните две тези:
- Не ми е правилен методът на изчисление??? – Невъзможно! Световна практика! Не съм го измислил аз, а е наложен от живота.
- Ситуацията е като в стария соц. виц, че тоалетната хартия не достига на пазара защото е изчислена на база живеещи лица, но задниците се оказват повече.
Ерго! Пръв и много важен извод за боклука в Мало Бучино!
“НЯМА КАК ДА НЕ ТИ ПРЕЛИВАТ КОФИТЕ КАТО Е ПЪЛНО СЪС ЗАДНИЦИ БЕЗ ЛИЦА!”
За да не съм отегчителен ще продължа за боклука след ден-два, а дотогава всяко лице, което иска може да остави коментар под статията. Администраторите на сайта не долюбват коментари от задници и не ги допускат.
*авторът не визира конкретни лица или задници и не носи отговорност ако някой читател се отъждестява с едните или другите
