Вчера вечерта получихме текст и снимки на електронната поща, които с най-голямо удоволствие публикуваме без редакторска намеса, както следва:
Бих искала да ви разкажа нещо!
Всеки знае, че когато обича нещо или някого, то е най- хубавото НЕЩО на Света!
Най- доброто, красиво и умно дете на планетата е собственото такова, най – малкото, защото е ” собственото” и защото него обичаш най- най- много!
Най- красивият човек е този, в когото си влюбен, защото го обичаш до полуда!
Най- добрите хора са приятелите!
Е, така се случи и с мен и моето Мало Бучино!
То е първото мое ВСИЧКО! От тук тръгва живота ми, премина детството ми, а знае ли човек, може би и тук ще бъде завършека на живота ми!?
Нека Ви разкажа за моето прекрасно Мало Бучино .
Това е едно мъничко селце, сгушено в прегръдките на Люлин Планина, което за мен е Божи дар. Колко ли Господ е обичал това място, та го е дарил толкова!?
Тук птичките пеят различна, прекрасна и нечувана на друго място песен!
Слънцето някак по-особено грее!
Водата, о тя е най-резливата, бистра и вкусна от всички, които съм опитвала!
Въздухът, този без който не можем повече от няколко секунди, най- чистия и лековит !
Доказани дори са неговите лековити въздействия върху хронично болни хора от астма, сърце и ред други заболявания.
Природата, гората! О, каква гора! Някой ще каже:
“Е, гора, какво толкова? “
Да, но това е моята, вашата, нашата гора! Някога, не чак толкова отдавна беше пълна с дивеч. Толкова много, че понякога слизаше долу в селото! Като казах дивеч, имаше и ловци. Те си имаха дружинка и едно любимо местенце, където сядаха да отморят след лов и да „разтеглят“ ловджийските си подвизи.
Приказки, разкази, накрая печена мръвчица и те така се създаде “Данчова чешма”. Да, Данчова, защото през 80- те години Данчо от Горната махала взе, че сътвори тази чешмичка, която и до ден днешен ни сбира и дарява с ” животворна” водичка.
През 1989-1990 г. там се организираше и събора на селото. Изгради се сцена, правеше се декор, идваха артисти, които даряваха на хората прекрасни емоции и незабравими спомени.
Да Ви разкажа и за язовира. Всички деца в селцето чакахме с нетърпение да се стопли времето, че да идем да поплуваме. Това за нас беше нещо като нашето малко ” моренце”
Като споменах язовира, знаете ли ,че от него нагоре, като започнете да качвате планината и потърсите пътеката към хижа ” Люлин”, може да се натъкнете на едни прекрасни ” малки гъбки”
Там, до рекичката на разклонението за Бонсови Поляни , се намират няколко параклисчета, които между дърветата приличат наистина на печурки.
Всеки отишъл е добре дошъл! Отворени са винаги. Има хора, за съжаление не знам кои са, които оставят свещи, за да може всеки, който поиска да си запали. Има и чешма, с изграден малък вир, където може да си охладиш нещо от раницата, може да си направиш софра , тъй като отново ловците са се погрижили да има огнище за мръвчици маса с пейки за похапване и отмора.
Красиво е Мало Бучино! Красят го и поляните, които на пролет са като пухкав килим, аранжиран с професионалните дизайнерски решения на Сътворителят, а именно иглики, минзухари, кукуряци и какво ли още не.
